facebook

Курсове по смехотерапия и самаусъвършенстване от Моника Балаян

Да разсмееш тумора


Пламена Колева намира пътя към себе си, след като си връща усмивката


Пламена Колева е на 35 г., от Стара Загора, дълги години работи в София като строителен инженер. Винаги се е интересувала от наука, технологии, изобретения, без да се ограничава до познатото и обяснимото. Познава Бог от малка... но истински се среща с него едва след редица житейски перипетии, пред които се изправя през последните няколко години. И след като успява да победи тежките трудности, вече е убедена: няма случайни неща и всяка трудност по пътя ни е урок, който ни прави по-силни и калява духа ни. Какво по-голямо доказателство от едногодишната битка с коварна болест, която не само ѝ помага за нейното духовно израстване и самоосъзнаване... но и ѝ припомня най-важното: Смехът е здраве!

page1 image1
Първият сблъсък на Пламена с рака е през 2012 г., когато съквартирантът й е диагностициран с лимфом на Ходжкин – тежко заболяване, което засяга клетките на имунната система. За две години младият мъж влиза в ремисия, след като минава химиотерапия и спазва диетата на д-р Гайдурков.
Уви, скоро жената за втори път чува диагнозата - през 2014-а нейният чичо, с когото е изключително близка, научава, че има сарком на Юинг – тумор в костния мозък. Но Пламена вярва, че няма нелечимо състояние и започва да изучава алтернативните методи. Разлиствайки Списание 8, попада на статия за смехотерапията на психоложката Моника Балаян и за книгата на създателя на метода Норман Казънс - „Човекът, който разсмя смъртта“. Пламена се замисля, че от две години вече не е онзи усмихнат и жизнен човек, който е била преди.

page3 image1
Сълзи и смях

Осъзнавайки това, решава да прочете бестселъра на Норман Казънс. След първите 10 страници вече знае, че това е точното четиво за чичо й. „Исках да приеме този метод за себе си. А той ми отвърна, че ще прочете книгата, но не възлага толкова надежди в този метод, колкото на Бог“, спомня си Пламена. От малка тя е силно вярваща и не спира да се моли за здравето на чичо си. За съжаление, въпреки всички усилия и молитви, през август 2015 г. мъжът умира.
„Загубих човек, с когото бяхме на едно духовно ниво, имахме общи разбирания и водехме спокойно разговори за Бог. Едно е да загубиш роднина, друго - човек, с когото си бил духовно свързан“, разказва жената.

Ударът е силен. Пламена изпада в депресия и се чувства в безтегловност. Точно в този момент отново попада на статията в Списание 8 за смехотерапията. „Реших, че ще посетя курса на Моника Балаян. Исках да започна отново да чувствам, да се усмихвам и да изпитвам истинска радост.”
Курсът продължава 8 дни, по 3 часа всяка вечер. Кратко време, но достатъчно човек да промени начина си на мислене и да преживее много нови неща. На първия ден всички посетители са сковани, невярващи, че нещо необикновено може да им се случи. Ден по-късно, обаче, предразсъдъците са се стопили. Упражненията са психически разтоварващи и физически разпускащи. Хората започват да споделят лични неща, да се припознават в човека отсреща.

Моника Балаян помага на всеки да се опознае по-добре. Програмата не е стриктна и се определя от участниците, а за Пламена любими са упражненията, които я връщат в щастливото детство, освобождават я от тежките спомени и й помагат да се пречисти. Участниците изкарват емоциите си с викове и удари, с имитации, медитации, с визуализации на потапяне във вода. Тичат, гонят се, замерват се с хартийки, връщат децата в себе си и забравят рутинното ежедневие.

Неочакваност

„В края на курса успях да постигна състоянието, което бях изгубила. Не просто се усмихвах и казвах, че ми е весело. Започнах отново да се смея с глас, до сълзи!“, споделя с радост Пламена, която решава да се запише и на второто ниво от курса, посветено на здравето.

Обаче, точно по това време изведнъж всичко се променя. Появява се режеща болка от лявата страна на тялото, в областта на хълбока и корема. Докато очаква мнението на лекарите, решава да приложи наученото от смехотерапията и по-конкретно - техниката за визуализация, в която се вдишва златен прах и се издишва през болното място. „Никога не съм си представяла, че някой ден ще визуализирам как малка линейка пътува към черния дроб, от нея изскачат малки човечета, вадят маркуч и изкъпват органа с вода, сапун и малки четчици“. През това време тя не забравя и най-важния урок, който е научила от Моника Балаян - че човек никога не трябва да отказва предоставена възможност.

"СЛЕД ВСИЧКИ ОПЕРАЦИИ ЗАПОЧНАХ ДА ВИЖДАМ МАЛКИТЕ НЕЩА. ИЗПИТВАХ НАСЛАДА ОТ СУТРИНИТЕ, В КОИТО СЕ СЪБУЖДАХ НА СЕЛО И ЧУВАХ ПЕСЕНТА НА ПТИЧКИТЕ."

Скоро получава неочаквано обаждане от отдавна забравена приятелка, която я кани да се срещнат. Понечва да откаже, но в този момент в главата й изскача важното правило и решава да приеме. Излизат на кафе, оказва се, че момичето се е обаждало за да потърси прошка, че в миналото е определяла вярата й в Бог като сектантство. Тя самата също вече е допуснала Бог в живота си и е разбрала какво й е липсвало. Кани Пламена да се запознае с нейното християнско общество, а жената отново решава да опита възможността. Така се среща с хора, които й стават опора в живота.

Спокойствие

Докато се чакат резултатите от прегледите обаче, болестта не чака. Навръх Бъдни вечер Пламена празнува със семейството си в Стара Загора, когато е прерязана от остри болки в стомаха. Четири дни по-късно я оперират. „Помня, че докато се събуждах, видях светъл образ, който ми каза, че ще бъда три пъти по-щастлива и три пъти по-здрава“, разказва жената. Отваря очи и се вижда опасана с маркучи.

На другия ден й съобщават диагнозата: рак на дебелото черво, лекарите са изрязали немалко от него. Има метастази в черния дроб, нужна е втора операция. В този момент жената си спомня завета на своя чичо: В такива ситуации човек не бива да се бори, а да приеме спокойно случващото се. „Знаех, че животът ми е в божиите ръце, но за себе си бях запазила нещо и от курса по смехотерапия. Реших, че няма да плача и да се окайвам. Вместо това си пуснах забавни клипчета в интернет. Вече знаех, че смехът е лечебен.“

Рехабилитацията протича леко благодарение на учтивите лекари и сестри в болницата в Раднево, където попада. Идва време за изписване, докторът изрично припомня, че е нужна и втора операция. Жената все пак търси второ мнение при водещ специалист в София и с много късмет бързо си записва час. Но скенерът показва 6 разсейки - нужна е спешна операция. За късмет интервенцията минава успешно, но Пламена вдига температура и е включена на системи. Докато една вечер рязко се буди от глас. Той й казва, че повече няма да има висока температура. Събужда се и бърза да повика сестрите. Изненадата е голяма - температурата е обратно в норма.

Вяра и рецепти

После идва време за химиотерапия, но това не я плаши. Жената се уповава на Бог, вярва, че той ще е до нея. Моли роднините си да я подкрепят и да не се тревожат излишно. Освобождава квартирата си в столицата и заживява отново с родителите си в Стара Загора. Цели три месеца продължава химиотерапията - по 48 часа веднъж на две седмици, отделно всяка седмица ходи на таргетна терапия. Пламена си спомня първия ден, в който баща й я кара към болницата. От филмите очаква мрачна обстановка и тежки странични ефекти.

Предразсъдъците й обаче са бързо заличени, когато влиза в бяла, просторна стая, в която има общо 4 легла и 3 бъбриви жени, дошли за същата процедура. Едната усмихнато я пита за какво е тук, а Пламена не сдържа емоциите си и със сълзи в очите отговаря, че има рак на дебелото черво. „О, ама и ние имаме, не се притеснявайте!“, възкликва дамата. Втора се включва бодро: „Но, ние не сме болни от рак! Ние сме болни от грип и тук се лекуваме от грип! И ние сме здрави, но докторите не го знаят! Затова провеждаме това лечение, за да се уверят те, че ние сме здрави!“. Пламена не усеща кога плачът й преминава в смях. Трите дами връщат позитивната й настройка. Благодарение на свежата компания младата жена прекарва дните на химиотерапия в добро настроение и без сериозни странични ефекти. Говорят си за градинарство, земеделие, кулинария, разменят готварски рецепти. Смехът е неизменна част от дните на лечение, което дава успешни резултати.

Обрати на съдбата

Отива на скенер със съзнанието, че е излекувана. Резултатите, обаче показват, че в два от секторите на черния й дроб все още има плашеща активност. Да, Пламена се влияе позитивно от лечението, но резултатите са далеч от нейните очаквания. Приятелите и специалистите я убеждават да направи нов, шестмесечен курс от химиотерапия, като тя решава да е в Пловдив.
За 5 дни отива с преоткритата си приятелка на християнски лагер в Пампорово. Зарежда се с нова доза надежди и оптимизъм, подобна на тази от смехотерапията.
Семинарът свършва и Пламена се отправя отново за химиотерапия. Въпреки, че е получавала оксиплатина вече десетки пъти, тялото й изненадващо проявява алергична реакция. Намира се ново лекарство, но то идва със странични ефекти. Изпада в униние, изправя се благодарение на подкрепата на болничния ù психолог и... на думите от притча, която чува по време на служба:


Помолих за сила и Бог ми даде изпитание. Помолих за мъдрост и Бог ми даде проблеми. Помолих за смелост и Бог ми даде опасности.
Помолих за любов и Бог ми изпрати нуждаещи се за помощ.
Помолих за блага и Бог ми даде възможност.
Не получих нищо от това, което поисках. Аз получих всичко, което ми беше нeобходимо.


„Когато пасторът прочете това, аз видях своята година“, споделя Пламена. Разбира какво е да имаш сила. Осъзнава, че всички изпитания са дошли в живота ù, за да преоткрие доброто. Най-накрая тя намира покой и смирение.

 

Равносметка

В началото на ноември 2016 г. Пламена моли онколога си за едномесечна отсрочка за следващата химиотерапия – практика, която е възможна при пренатоварване на организма с химия. Лекарят се съгласява, но насрочва контролен Пет скенер за края на декември, точно година след първата операция. Нощта преди изследването Пламена чува глас: „Сега вече си здрава“, но я е страх да повярва.
На 3 януари 2017 г. тя държи в ръцете си резултатите. Разкъсва плика още в асансьора и затаила дъх, прочита 5 реда – всички резултати са отрицателни!

„ВЯРВАМ, ЧЕ КОГАТО ДУХЪТ Е ЗДРАВ, ТЯЛОТО СЛЕДВА. АЗ СЕ РАЗБОЛЯХ, ЗАЩОТО ДУХЪТ МИ МНОГО ДЪЛГО ВРЕМЕ БОЛЕДУВАШЕ.”

page6 image1 640x597


Документът е с подпис и печат от медицинско лице и крещи само едно: Пламена е здрава!

Жената влиза у дома със сълзи в очите, крещейки от радост. Баща й се просълзява от вълнение и я прегръща силно. Вечерта семейството се събира на празнична трапеза, хващат се за ръце и благодарят на Бог от сърце за чудото.

„Бог ме излекува, но не според моето очакване.
Излекува ме чрез всички хора – от смехотерапията и Моника Балаян, асистентите й и участниците в курса; през докторите, сестрите и санитарите; трите жени, които бяха с мен в стаята за химиотерапията; всички хора от християнския център, които ме подкрепяха; майка ми, баща ми, сестра ми, леля ми, братовчедите ми; до момента, в който получих документа. Вярвам, че всичко това ми се случи, за да преживея Бог чрез това изпитание“, обобщава днес усмихната жена.

6789
Пламена помни гласа, който чува след първата си операция: „Сега ще си три пъти по-здрава и по-щастлива“. Вярва, че всичко, през което е преминала, е било пречистващо. „Няма нищо случайно. Всичко започна от една статия за една книга, с която исках да помогна на мой близък човек. Този човек ми промени мисленето. Покрай него стигнах до курса по смехотерапия. Той също ме промени, за да мога да изучавам себе си и връзката ми с Бог, да осъзная какви чудеса е вършил и продължава да върши...“

Магдалена Александрова, снимки Владимир Мачоков

списание 8

Радвай се на природата

Бъди щастлив

Контакти

Адрес София:

София Център Порто Лагос 1

Телефони: 

02 419 37 22

0898 23 83 38