Отговорност към себе си
Не можеш да срещнеш Летка Семерджиева и да не се обърнеш замислен след нея.
На 85 години, тя излъчва сексапил и изящество. Осанката й е царствена, маниерите – деликатни, облеклото й - стилно и елегантно. Тази зима я спрели на улицата с възхита: „Госпожо, Вие предавате европейски вид на столицата с визията си!”
След няколко случайни срещи и в мен надделя желанието да я заговоря, убедена че ще попадна на интересна история за живот преминал под светлината на прожекторите. Исках да разбера на какво се дължи желанието й винаги да изглежда така добре. „Аз и кофата с боклук не хвърлям по домашни дрехи, до магазина за хляб отивам стилно облечена. Никога няма да ме видите неглиже. Защото жената трябва да е винаги изящна, непринудена и красива. Нали за това е жена?”, усмихва се Лети, за която сякаш времето е спряло.
Но ключът се оказа на друго място. Нейният живот не е преминал белязан от светска суета и протокол, а отговорността към себе си и към близките била най - важното качество за нея. "Това означава не само да доведеш нещо до успешен финал, а да го проявяваш дори и в най - дребните детайли", уточнява Лети, която и досега не се примирява с нещо, направено не както трябва. Затова счита, че и външния вид, поддържането на духа, тялото и визията са проява на висша степен на отговорност и уважение към себе си. За елегантната дама е еднакво недопустимо да изглеждаш отпусната и занемарена когато си сред близките си или съвсем сама. "През целия си живот съм била взискателна и отговорна. За съжаление, сега виждам, че никой не учи младите на това", натъжава се Лети.
„Баща ми решил да имам странно име. Дори свещеникът не искал да ме кръсти, защото такова име няма. С годините разбрах: Бог ми е дал името Лети – да летя и да раздавам топлина." В трудните житейски ситуации я подкрепяла вярата и упованието, че Господ я пази.Така е възпитала и децата си. Наскоро синът й, арх. Любомир Семерджиев дари проекта си на храм „Успение на Пресвета Богородица” на град Ямбол, където цели 128 години не е сътворявана църква.
„Животът ми не беше лек и не съм имала време да се отпускам. Никога не изпусках основната нишка – всички да оцелеем и децата да се изучат." Като завършила гимназия, красивият й почерк определил професията й. Първите й работодатели я харесали заради него за счетоводител, защото в онези години за това е било нужно много писане. Спомня си, че когато влизала някъде, всички я поздравявали със „Здравей, радост.” „Аз винаги бях усмихната, позитивна. Това ми идва отвътре, това е харизма. За да го постигнеш, трябва да не завиждаш, а да се радваш на другите, които са успели. Тогава при теб всичко се връща двойно,” категорична е достолепната дама, от която още струи оптимизъм. Тя има дарбата и на ненадминат педагог. Изучила на четмо и писмо още 16 съседски малчугани, които са й благодарни до днес. Ей, така, защото е човек, който носи отговорност за себе си и за другите.
„Мъжете се обичат с разбиране”, съветва дамата, която е посветила живота си на обичта. „Грижата за децата не е само осигуряване на храна, а за другото да се разчита на учителите в училище. Младите жени не бива да забравят основния закон: Никога не се занемарявай! Нито вкъщи, нито на работата, нито навън. Бъдете усмихнати, живейте щастливо, за да имате куража и вие да изглеждате така на моите години!”
Успех от СМЕХОТЕРАПИЯ!