Моника Балаян е създател Смехотерапията в България.
СПИСАНИЕ 8
- въпреки страшните прогнози, физическата болка, пълната безнадеждност, обездвиженост. Неговата тайна? Той не се предава, той се смее, той иска да живее. "Всеки иска" ще кажете? Така е, но той ПРАВИ нещо за това! Норман Казънс – човекът разсмял смъртта
Анализ на ситуацията:
След разговор с д-р Хитциг на тема какво може да предизвика това негово състояние, се изяснява, че болестта може да е провокирана от широк кръг причини, като отравяне с тежки метали или усложнение след стрептококова инфекция.
Казънс прави задълбочен анализ на събитията преди да се разболее и стига до заключението, че навярно има отравяне в резултат на дишане на отработени газове – по време на задграничната му командировка той на няколко пъти е изложен на агресивното въздействие на замърсен въздух. Странното е, че и съпругата му е изложена на същите условия, но тя е здрава. Тук идва вторият момент – по време на командировката неговият организъм е претоварен и крайно изтощен, в следствие на плътния график от срещи, за разлика от този на жена му, която просто го придружава и няма други ангажименти. В резултат на претовареността си, той е в състояние на адреналиново изтощение, имунитетът му е отслабен и тялото не разполага със съпротивителни сили за борба с болестта.
Казънс знае, че за да се бори с артрита (а и с което и да е друго заболяване), особено в тежка форма, ендокринната система трябва да работи на 100%. Той си спомня, че е чел публикация в медицинско списание за това, че при жените по време на бременност намаляват проявите на артрит и/или други ревматични симптоми, защото в този период жлезите с вътрешна секреция са активизирани.
Пред него стои въпросът: Как да направи така, че ендрокринната система и в частност надбъбречната жлеза да започне да функционира нормално? Тук на помощ му идва знанието на Ханс Селие, който доказва, че адреналиновото изтощение може да бъде предизвикано от емоционално напрежение като раздразнение или сдържан гняв, както и какво е цялостното негативно влияние на отрицателните емоции на биохимичните процеси в организма.
шестте основни емоции: гняв, отвращение, страх, радост, мъка, удивление
Смехът е здраве?
На фона на тази картина пред Казънс възниква нова серия въпроси: а как влияят положителните емоции? Ако отрицателните предизвикват нежелателни промени в организма, не могат ли положителните емоции да окажат благоприятно въздействие на биохимичните процеси? Не могат ли любовта, надеждата, вярата, смехът и волята за живот да станат най-доброто лекарство? Или химичните процеси са еднопосочни - само към по-лошо? Ясно е, че да накараш положителните емоции да „работят" не е толкова просто като да натиснеш копче и да светнеш лампата. Но в същото време разумното им управление може би ще даде добър резултат? Понякога е достатъчно просто да се смени тревогата с вяра в живота.
Обратът - първи стъпки
Заедно с д-р Хитциг Казънс прави план. За експеримента са необходими най-малко две неща. Първо, ако лекарствата, които му дават, са дори и минимално токсични, то планът му е обречен на провал. От времето на неговото „лечение" до този момент цялото му тяло е покрито с червени петна и има адски сърбеж. Той разбира, че фактът, че живее през ХХ век не е гаранция, че лекарствата и методите на лечение са безопасни. Второ, в болницата е абсолютно невъзможно да изпитва положителни емоции и да поддържа оптимистично мислене.
Планът е добър и е одобрен от д-р Хитциг, но пред Казънс стои ново предизвикателство: ако спре лекарствата, как да се справи с болката? Към този момент го болят всички кости, гръбнакът, ставите. Казънс знае, че болката се влияе от отношението на човека към нея. Повечето хора изпадат в паника при най-малката болка. От всички страни са атакувани с рекламни послания за различни обезболяващи хапчета; едва почувствали нещо, хората веднага гълтат някое модно лекарство. Всъщност човек знае малко или нищо за болката и затова не е в състояние да се справи с нея. Болката е сигнал, че в организма нещо не е наред. Сигналът постъпва в мозъка и възниква ответна реакция. Казънс е готов да търпи болка, стига да знае, че състоянието му се подобрява и организмът е способен предотврати по-нататъшното разрушаване на съединителната тъкан.
Болката – добре, но има още един проблем – изключително силен възпалителен процес. Ако престане да приема лекарства, как ще се справи с възпалението? На помощ му идва д-р Хитциг – според медицинските изследвания хората с колагенни заболявания страдат от недостиг на витамин С. Не означава ли това, че организмът им използва повече витамин С при борбата с разрушението на колагена?
Доктор Хитциг е щастлив от волята за живот на своя пациент. Според него е изключително важно човек да продължава да вярва в успеха и да се надява, че ще оздравее.
Двамата веднага пристъпват към осъществяването на общия план – още преди Казънс да напусне болницата.
Норман Къзънс (1915 -- 1990) е американски политически журналист, автор, професор и защитник на световния мир.
В края на живота си Кузинс е диагностициран с анкилозиращ спондилит - рядко заболяване, за което до момента не е известно лечение.
След като му казват, че шансовете му за оцеляване са малки, Къзънс разработва програма за възстановяване, включваща мегадози витамин С, както и позитивна нагласа, любов, вяра, надежда и смях, предизвикан от филмите на братя Маркс.
